frost.bg English

Как се четат датите

Тук е обяснено какво значат датите и числата на страницата с резултата и как да се ползват в градината. Примерите са за Маноле, село край Пловдив, по данните за 1996–2025 г.

Двете двойки дати

За всяко място има четири дати: типична и сигурна дата на последната пролетна слана и типична и сигурна дата на първата есенна слана. Те важат за цялата площ около 9 × 9 км, в която попада мястото. Пролетта и есента се смятат поотделно, всяка от своите години — за някои площи има достатъчно пролетни дати, но не и есенни, или обратно.

Типичната дата е средата: датите от всички години се подреждат от най-ранната до най-късната и се взима тази по средата. Затова в около половината години сланата е била до нея. За Маноле в 16 от 30 години последната пролетна слана е била на типичната дата или по-рано, а в 16 от 30 — първата есенна слана е била на типичната дата или по-рано. Когато по средата има две дати, взимаме по-предпазливата: по-късната напролет и по-ранната наесен.

Сигурната дата е по-предпазливата. Напролет това е датата, след която в 9 от 10 години вече не е имало слана. Наесен — датата, преди която в 9 от 10 години още не е имало слана. Двете дати се смятат поотделно и не обещават нищо за цялата година наведнъж: за Маноле в 3 от 30 години е имало слана след сигурната пролетна дата (11 април), в 2 от 30 — преди сигурната есенна (30 октомври), а в 25 от 30 — нито едното, нито другото.

Накратко, за Маноле по 30 години данни: типична 29 март / 25 ноември, сигурна 11 април / 30 октомври.

Съвет: за първата пролет на ново място е по-добре да се ползва сигурната дата. Тя обикновено е между 7 и 14 дни след типичната, а точното число за всяко място е на страницата с резултата. Преди засаждане си струва да се погледнат и прогнозата за времето, и нуждите на растението — никоя дата не обещава, че слана повече няма да има.

Графиката

На графиката всяка година е отбелязана с два знака: кръгче за последната пролетна слана и ромбче за първата есенна. Отляво са месеците.

Щракване или докосване на година в графиката показва датите ѝ. От клавиатурата — със стрелките наляво и надясно.

Графиката винаги показва всичките 30 години. Годините извън избрания период остават, но знаците им са празни отвътре — за да не изглежда, че липсват.

Периодите 10, 20 и 30 години

Датите могат да се смятат от последните 10, 20 или от всичките 30 години. При смяна на периода датите се преизчисляват веднага.

По-кратък период от 10 години няма. Сайтът показва сигурна дата само ако в избрания период има поне 10 години със слана за съответния сезон — с по-малко години не я смятаме, защото годините са твърде малко.

Под датите пише с колко дни типичната дата за последните 10 години се различава от тази за всичките 30. Така се вижда накъде са вървели последните години, но разлика от няколко дни може да е и случайна.

Рискът след дата

На страницата с резултата може да се избере дата и да се види в колко от годините е имало пролетна слана след нея.

Пример за Маноле: в 1 от 30 години е имало пролетна слана след 20 април — 3 %.

Това е колко често се е случвало в миналото, не прогноза за тази година. Слана на самата избрана дата не се брои — само след нея. Пролетни са сланите до края на юни.

Сметката е само за пролетта: наесен след първата слана идват още, така че въпросът „ще има ли слана след тази дата“ там няма смисъл.

Сигурната дата е същата сметка наобратно: вместо датата да се избира на ръка, сайтът сам намира датата, след която е имало слана само в 1 от 10 години.

Сезонът без слана

За всяка година се смята дължината на сезона без слана: колко дни има между последната пролетна и първата есенна слана, без самите дни със слана. Смятат се годините в избрания период — 10, 20 или 30.

Ако в някоя година няма записана пролетна слана, сезонът се брои от 1 януари; ако няма есенна — до 31 декември; ако няма нито една от двете, сезонът е цялата година — 365 дни.

Типичната дължина е средата на тези години. При четен брой години по средата има две стойности и взимаме средното им: за Маноле при избрани 30 години (236 + 238) / 2 = 237 дни. (При датите по-горе взимаме по-предпазливата от двете средни дати, а тук — средното на двата броя дни.) Най-краткият сезон е бил 194 дни (1997 г.), а най-дългият — 281 дни (2023 г.).

Ако двете типични дати (29 март и 25 ноември) се извадят една от друга, излизат 240 дни, а не 237. Не е грешка: типичната дължина се смята година по година и после се взима средата, а това не е същото като разликата между двете типични дати.

Двете височини

Датите са сметнати за цялата площ около 9 × 9 км, с една средна надморска височина за нея. За Маноле средната височина на площта е 99 м.

Посоченото място рядко е точно в средата на площта и може да е на друга височина — Маноле е на около 152 м.

Двете височини са от различни източници. Страницата не поправя датите според тях — само ги показва, за да може всеки да прецени сам.

Когато мястото е поне 50 м по-високо от средната височина на площта, страницата предупреждава, че там сланата вероятно спира по-късно напролет и идва по-рано наесен. Когато е поне 50 м по-ниско, предупреждава, че на по-ранни дати не бива да се разчита, защото нощем студеният въздух се стича надолу и се задържа в ниското. Маноле е 53 м над средната височина на своята площ, затова там предупреждението се показва.

Числата са средни за цялата площ и в котловините често показват по-топли нощи, отколкото са в действителност — тоест по-малко слана. Там истинските дати може да са по-късни напролет и по-ранни наесен. Но само от разликата във височините не може да се каже дали и с колко.

Откъде са числата

Числата са сметнати от ERA5-Land — европейски архив на времето от програмата „Коперник“ (Copernicus), в който има температури ден по ден за последните десетилетия. Ползваме 30 пълни години: 1996–2025.

За ден със слана броим всеки ден, в който най-ниската температура на 2 м над земята е 0 °C или по-ниско. Край самата земя слана може да падне и когато на 2 м е малко над нулата.

Всяка площ е 0,1° × 0,1° (около 9 × 9 км). Датите са сметнати предварително за всичките 2 080 такива площи.

Година с по-малко от 300 дни с данни не се брои. Правилото за поне 10 години със записана слана важи поотделно за пролетта и за есента и за всеки период — затова някоя площ може да има пролетни дати, а есенни да няма, или обратно.

В таблицата по години има два различни надписа: „няма достатъчно данни“ — данните за тази година не стигат и тя не се брои; „няма записана слана“ — данни има, но в тях няма слана за този сезон.

Защо не съвпада с моите наблюдения

Датите са сметнати, а не измерени с термометър в конкретна градина. Те важат за площ около 9 × 9 км (около 11 км от север на юг и 8 км от изток на запад) — близо 90 км² с едно число и една средна височина. В такава площ има и хълмове, и падини. В ниско място в двора, където нощем се събира студеният въздух, сланата може да падне, дори когато по-нагоре няма. А по земята слана пада и когато на 2 м е малко над нулата.

Датите са ориентир, не сигурно правило. Най-добре е да се записва кога пада сланата в самата градина — след няколко години тези бележки са най-точният ориентир за нея.